сутрин от дрямка ме буди.

Сънена още ръка й подавам,

сякаш е миг пеперуден.

И се отправяме двете към тебе

с мигли да те гъделичкам.

Вън януари просвирва на гребен,

зимните кожи навлича.

Гръмко боботи сред сумрака печка,

огън във нея ридае.

Утро се крие зад изгрева млечен

както във ъгъла - паяк.

Ти, изненадан, насън подочуваш

нещо - кой знае какво е?

Моята радост юнашки флиртува,

пази съня ти спокоен.

Току в сребристолилаво подсвирне,

за да е весел денят ми.

Нашата радост не може да мирне -

гръмка светкавица - тътне.