Постинг
04.01.2015 07:36 -
Сребристолилава радост
Моята радост, в сребристолилаво,
сутрин от дрямка ме буди.
Сънена още ръка й подавам,
сякаш е миг пеперуден.
И се отправяме двете към тебе
с мигли да те гъделичкам.
Вън януари просвирва на гребен,
зимните кожи навлича.
Гръмко боботи сред сумрака печка,
огън във нея ридае.
Утро се крие зад изгрева млечен
както във ъгъла - паяк.
Ти, изненадан, насън подочуваш
нещо - кой знае какво е?
Моята радост юнашки флиртува,
пази съня ти спокоен.
Току в сребристолилаво подсвирне,
за да е весел денят ми.
Нашата радост не може да мирне -
гръмка светкавица - тътне.
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.