Обличам рокля с цвят на пееща вода,

намятам плащ, съшит от танца на звездите.

Отново съм свободна... Свобода,

която няма как да не остане скрита.

 

Пристъпвам плавно връз огньовете от вис,

със страстния копнеж на майска нестинарка.

От стъпките ми се чертае тайнопис,

оставяйки следа по просеката жарка.

 

А космосът сияе ярко - тъмносин,

със дъх стаен пред моята неземна сила.

Защото съм жена - по-крехка от жасмин,

но с диамантна твърдост, своя път открила!

Толкова нежно, красиво, цветно - и диамантено твърдо послание! Страшна сила е да си жена, особено ако осъзнаеш призванието си да твориш космоси!Поздрави!

Абсолютно права си!