Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.05.2015 17:27 - Люляково село
Автор: vestavestalka Категория: Поезия   
Прочетен: 1931 Коментари: 0 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
image В полите на Витоша, откъм страната на селата Боснек и Чуйпетлово, има една неголяма около 30-метрова пещера, наречена Водната. От нея от незапомнени времена извира целебен извор. На стотина метра под извора  се намира естествена подземна кухина, която като каптаж събира водите му и те, достигайки определено ниво излизат на повърхността.

Заселил се още в древността в същата тази пещера воден змей. Годините не си знаел и затова бил мъдър и прозорлив. Водата от пещерата имала чудното свойство да тече, когато будувал и да спира, когато и стопанинът й заспи.

Малко по-надолу, в близкото село Боснек живеел свинар с все още младата си жена. И двамата били кротки и работливи хора, живеели в мир и сговор и лоша дума не могло да се чуе за тях. Но имали голяма мъка – родило ли им се дете, не доживявало и годинка и умирало. Всички опити да си имат домочадие отивали напразно.

Един празничен ден, свинарят затворил черните полудиви животни в кочините, облякъл си новите дрехи и се запътил към Водната пещера, за да иска съвет от старото разумно чудовище. Вървял той без да спира пред тунела от многогодишни дървета към пещерата и му било леко и спокойно на душата. Покрай него необезпокояван от нищо се чувал полифоничния хор на птиците.

Стигнал мъжът при пещерата и както нямало и помен от вода, тя изведнъж протекла. Значи змеят бил буден. Свинарят смело навлязъл в змеевата дупка и още на входа й се поклонил с почит и уважение. От тъмното се чул тътен:

-Зная за какво идеш, почтени човече! Вземи на тръгване една кратунка и я напълни с вода от извора. До година булката ти ще роди близнаци – момче и момиче. За да прекъснеш лошата поличба, която тегне над наследниците ти, ги кръсти Живан и Жива. Ще са щастливи хора. Но имам едно условие към теб. Когато Жива навърши пълнолетие искам да ми я доведеш, за да стане моя жена.

Казал това змеят, прозял се и заспал. Човекът едва успял от последните капки течност да напълни кратунката и си тръгнал надолу към селото – хем зарадван, хем умислен от условието, което му поставил звярът.

Прибрал се в къщи и разказал всичко на жена си. А тя, щастлива от новината му рекла:

-Нека първо се родят и отчуват децата, пък тогава ще му мислим.

И дните потекли както и преди, само дето невестата не се чувствала вече празна. И наистина, след  9 месеца родила две красиви деца. И както предрекъл змеят – били момче и момиче. Кръстили ги Живан и Жива.

Дали заради магичната вода, пита от майка им или поради друга, неведома причина, двете деца расли не с дни, а с часове. За радост на родителите си Живан пораснал висок и строен младеж, много умен и изобретателен. Жива пък не се различавала по нищо от горските същества – самодивите. Имала млечнобяла нежна кожа, дълга свиленоруса коса, а очите й били сини, с виолетов оттенък, също като дивите ириси по поляните на Витоша.

Колкото по-растели, толкова Живан бдял като орел над сестра си. Не давал да се продума за нея лоша дума или пък, недай си боже някой да я нарани!

Годините минавали бързо и неусетно. Ден преди двете му деца да навършат пълнолетие, баща им ги извикал, за да сподели с тях зловещата тайна.

В първия момент като я чули, младежът и девойката се сепнали. Живан стиснал юмруци и само процедил през зъби:

-Тая няма да я бъде!

Но баща му, който цял живот живял честно и почтено само му отвърнал:

-Синко, казана дума, хвърлен камък. Няма да потъпча дадената от мен дума.

Живан преглътнал чутото, но в ума си скроил подъл план. Не можел току-така да остави сестра си в лапите на зловещото чудовище.

На другия ден тръгнали тримата – старият мъж, младежът и хубавата Жива. Тя била облечена в бяла кенарена риза, със сплетена руса плитка и венче от анемони в косата. Но била тъжна девойката и ронела ситни  сълзи. Там, където паднела сълза от виолетовите й очи пониквал благоуханен люляк. Цялата гора се изпълнила с диви люляци, нацъфтели и буйни.

Стигнали до Водната пещера и старецът извикал змея. С поклон му поднесъл дъщеря си и едва сдържайки сълзите си се отправил обратно към селото.

Една седмица Живан се въртял около пещерата и проучвал навиците на водното чудовище. Настанало новолуние и той със сечива в ръце отишъл при кухината и от една масивна скала започнал да дяла скулптура на змея. По това време чудовището излизало пред пещерата заедно с Жива и сянката му падала точно на мястото, където работел Живан. Зазидал момъкът сянката на змея в скулптурата и чудовището започнало да крее. Напразно Жива правела билкови отвари в целебната вода от извора, не могла да помогне на Водния звяр. А през това време брат й, за да завърши докрай започнатото и за да не й навреди затрупал тялото на каменния змей с големи камъни, като по този начин вградил името на сестра си в извора.

Имало-нямало един месец и змеят загинал от изтощение. Но понеже сянката му била вградена в извора, водата продължавала да тече и не пресъхнала окончателно. Подбрал Живан сестра си и я повел към дома. Отново била облечена в бяло девойката, но тоя път се усмихвала и по стъпките й никнели големи зрели зуници.

Много време минало от тази история. Героите й отдавна не са между живите, но изворът съществува и днес – вълшебно място, скрито от шума на цивилизацията, което зарежда всеки посетил го с невероятната си енергия и позитивизъм.




Гласувай:
3
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: vestavestalka
Категория: Поезия
Прочетен: 416856
Постинги: 610
Коментари: 756
Гласове: 1205
Календар
«  Януари, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031