Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.05.2015 22:37 - Кафе с оргазъм
Автор: vestavestalka Категория: Поезия   
Прочетен: 4099 Коментари: 5 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Над чувствата се спуска тишина,
разтърсвана от мимолетен спазъм.
А в погледа се стеле пелена -
поредна доза след кафе с оргазъм.

Навлязъл сякаш във безплътен лес,
водачът-алфа страда от боязън,
защото е отпил едва нощес
поредна доза от кафе с оргазъм.

А ти разбра, че всичко е наред,
щом пълня мисълта ти със съблазън -
една вълна, налюбила море -
поредна доза от кафе с оргазъм.

И спуска се над ласките ни здрач,
звездите залюляват се екстазно.
Небето се приготвя за палач
с поредна доза от кафе с оргазъм.

Зарадвах се на толкова любов,
че с белези е пътят ни белязан.
Към теб отправям, мили, благослов -
поредна доза след кафе с оргазъм.




Гласувай:
7



Следващ постинг
Предишен постинг

1. veshter - Оргазъм на умираща русалка
26.05.2015 23:14
Излита аквамаринено платинен меч
от хрилете чувствено живителни,
забива се безмилостно в любената гръд,
на прекрасното безвремие дълбоко във гръбнака.

Увиваш косите си върху похотливата ми плът,
отливаш ми да пия,от лудостта на ненаситната си кръв –
рибя кост, забита в очаквано желание,
ужасено мяташ се в коварните любовни мрежи...

И отхапвам хищно мидени ухания
от неистово трептящото ти влажно тяло.
Петна на дива сласт - люспи златисто изумрудени -
изливат див екстаз в пегръдките ми груби.

Убивам те красиво за сетен път – разстърсващо
сияе изящният ти връх, безмилостно прекършен.
Усещам как безпомощно потъваш бездиханна,
потрепервайки остатъчно, в морската бездна...

Русалка мъртва – изящна дива красота.
http://veshter.blog.bg/izkustvo/2015/04/15/orgazym-na-umirashta-rusalka.1354237
цитирай
2. veshter - Златна клетка за влюбени птици
26.05.2015 23:17
рано събуждаше изгрева
и даже кафето , но само понякога

бе толкова силно, отколкото трябваше

и винаги, без изключения,

с усмивка огряваше утрото



някъде в шест или седем,

а може би осем,

аквамаринът тихо отлиташе

с морско-синьо дихание,

с криле от златиста акация



денят дори и не бързаше

разчупващ с наслада солта

небрежно нареждайки буци рубинени

покълнали плахо в ръжта

стрелки часовете разместваха



следобедът гледаше влюбено

канапето в своята спалня

и салонът, около пет или четири,

бродирайки бъдещи сънища,

и междинна прозрачна пътека



понякога рисуваше спомени

водещи към лунните камъни,

дори напред-назад из библиотеката

на една-две кошнички нахвърляни мисли

в които мъркаха рижите котета



защото дори коридорът,

в девет и половина например,

притваряше детския кът

и дишаше едва доловимо

за да види колко красива е



започваше да подрежда -

умислен, с абаносов финес,

зад открехнатата дъбова врата,

може би в кухнята

или може би в банята



което беше истинска лудост

тъй като нямаше нищо за вършене

и защото бе единайсет вечерта,

а ключът /както винаги/, захвърлен,

лежеше на същото място.
http://veshter.blog.bg/izkustvo/2009/01/07/zlatna-kletka-za-vliubeni-ptici.274275
цитирай
3. veshter - Звярът пробужда се във мен
26.05.2015 23:21
И разкъсва мрачните окови озверен

надига се в мраморната тиха утрин

сънено разтърсва напиращи желания

и мъркащо поглежда в кристалният ми взор.


Облизва хищно отдавна складирани тъги

в любящи гънки на изпотено цяло

рисува с въглен отвъдните мечти

на една красиво влюбена вселена

раздира с нетърпение туптяща топла гръд

и попива кървящи рани с език, обрасъл с мъх

захапва нежно ефирен златен прах

отнася при звездите млечният ми път

възбудено поглежда с вледеняващ дъх

обърканото подсъзнание на изтощена аура

отпива галещо от искряща чаша синя кръв

бавно ляга в подножието на хиляди ухания

вперил кехлибарени очи в зениците ми северни.



Открехва с изящни бели нокти

напъпилите водни лилии

глава полага в разтреперания скут -

кънтящо гъгне зажадняло гърло.

http://veshter.blog.bg/izkustvo/2007/12/22/zviaryt-probujda-se-vyv-men.145640
цитирай
4. vestavestalka - Вещер, благодаря, че насочи вниманието ми към себе си.
06.06.2015 23:20
veshter написа:
И разкъсва мрачните окови озверен

надига се в мраморната тиха утрин

сънено разтърсва напиращи желания

и мъркащо поглежда в кристалният ми взор.


Облизва хищно отдавна складирани тъги

в любящи гънки на изпотено цяло

рисува с въглен отвъдните мечти

на една красиво влюбена вселена

раздира с нетърпение туптяща топла гръд

и попива кървящи рани с език, обрасъл с мъх

захапва нежно ефирен златен прах

отнася при звездите млечният ми път

възбудено поглежда с вледеняващ дъх

обърканото подсъзнание на изтощена аура

отпива галещо от искряща чаша синя кръв

бавно ляга в подножието на хиляди ухания

вперил кехлибарени очи в зениците ми северни.



Открехва с изящни бели нокти

напъпилите водни лилии

глава полага в разтреперания скут -

кънтящо гъгне зажадняло гърло.

http://veshter.blog.bg/izkustvo/2007/12/22/zviaryt-probujda-se-vyv-men.145640

Заслужаваше си да прочета.
цитирай
5. vestavestalka - Кушел, благодаря, ако наистина си искрен!
06.06.2015 23:25
kushel написа:
Какви са тия минуси?! Тук се забелязва много талант.

Не мога да искам от всички хора да харесват мен и творчеството ми, защото ако е така, значи че най-малкото съм умряла. Достатъчно ми е, че ме забелязват и щат не щат ме четат. Макар че ако ме питаш мен, това все пак не е задължително, а става по желание.
Може би с минусите искат да предизвикат обратната ми реакция, та да тръгна да си отмъщавам. Което няма как да стане, защото ми е под достойнството.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: vestavestalka
Категория: Поезия
Прочетен: 621326
Постинги: 622
Коментари: 774
Гласове: 1299
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031