Постинг
26.05.2015 22:37 -
Кафе с оргазъм
Над чувствата се спуска тишина,
разтърсвана от мимолетен спазъм.
А в погледа се стеле пелена -
поредна доза след кафе с оргазъм.
Навлязъл сякаш във безплътен лес,
водачът-алфа страда от боязън,
защото е отпил едва нощес
поредна доза от кафе с оргазъм.
А ти разбра, че всичко е наред,
щом пълня мисълта ти със съблазън -
една вълна, налюбила море -
поредна доза от кафе с оргазъм.
И спуска се над ласките ни здрач,
звездите залюляват се екстазно.
Небето се приготвя за палач
с поредна доза от кафе с оргазъм.
Зарадвах се на толкова любов,
че с белези е пътят ни белязан.
Към теб отправям, мили, благослов -
поредна доза след кафе с оргазъм.
разтърсвана от мимолетен спазъм.
А в погледа се стеле пелена -
поредна доза след кафе с оргазъм.
Навлязъл сякаш във безплътен лес,
водачът-алфа страда от боязън,
защото е отпил едва нощес
поредна доза от кафе с оргазъм.
А ти разбра, че всичко е наред,
щом пълня мисълта ти със съблазън -
една вълна, налюбила море -
поредна доза от кафе с оргазъм.
И спуска се над ласките ни здрач,
звездите залюляват се екстазно.
Небето се приготвя за палач
с поредна доза от кафе с оргазъм.
Зарадвах се на толкова любов,
че с белези е пътят ни белязан.
Към теб отправям, мили, благослов -
поредна доза след кафе с оргазъм.
Излита аквамаринено платинен меч
от хрилете чувствено живителни,
забива се безмилостно в любената гръд,
на прекрасното безвремие дълбоко във гръбнака.
Увиваш косите си върху похотливата ми плът,
отливаш ми да пия,от лудостта на ненаситната си кръв –
рибя кост, забита в очаквано желание,
ужасено мяташ се в коварните любовни мрежи...
И отхапвам хищно мидени ухания
от неистово трептящото ти влажно тяло.
Петна на дива сласт - люспи златисто изумрудени -
изливат див екстаз в пегръдките ми груби.
Убивам те красиво за сетен път – разстърсващо
сияе изящният ти връх, безмилостно прекършен.
Усещам как безпомощно потъваш бездиханна,
потрепервайки остатъчно, в морската бездна...
Русалка мъртва – изящна дива красота.
http://veshter.blog.bg/izkustvo/2015/04/15/orgazym-na-umirashta-rusalka.1354237
цитирайот хрилете чувствено живителни,
забива се безмилостно в любената гръд,
на прекрасното безвремие дълбоко във гръбнака.
Увиваш косите си върху похотливата ми плът,
отливаш ми да пия,от лудостта на ненаситната си кръв –
рибя кост, забита в очаквано желание,
ужасено мяташ се в коварните любовни мрежи...
И отхапвам хищно мидени ухания
от неистово трептящото ти влажно тяло.
Петна на дива сласт - люспи златисто изумрудени -
изливат див екстаз в пегръдките ми груби.
Убивам те красиво за сетен път – разстърсващо
сияе изящният ти връх, безмилостно прекършен.
Усещам как безпомощно потъваш бездиханна,
потрепервайки остатъчно, в морската бездна...
Русалка мъртва – изящна дива красота.
http://veshter.blog.bg/izkustvo/2015/04/15/orgazym-na-umirashta-rusalka.1354237
рано събуждаше изгрева
и даже кафето , но само понякога
бе толкова силно, отколкото трябваше
и винаги, без изключения,
с усмивка огряваше утрото
някъде в шест или седем,
а може би осем,
аквамаринът тихо отлиташе
с морско-синьо дихание,
с криле от златиста акация
денят дори и не бързаше
разчупващ с наслада солта
небрежно нареждайки буци рубинени
покълнали плахо в ръжта
стрелки часовете разместваха
следобедът гледаше влюбено
канапето в своята спалня
и салонът, около пет или четири,
бродирайки бъдещи сънища,
и междинна прозрачна пътека
понякога рисуваше спомени
водещи към лунните камъни,
дори напред-назад из библиотеката
на една-две кошнички нахвърляни мисли
в които мъркаха рижите котета
защото дори коридорът,
в девет и половина например,
притваряше детския кът
и дишаше едва доловимо
за да види колко красива е
започваше да подрежда -
умислен, с абаносов финес,
зад открехнатата дъбова врата,
може би в кухнята
или може би в банята
което беше истинска лудост
тъй като нямаше нищо за вършене
и защото бе единайсет вечерта,
а ключът /както винаги/, захвърлен,
лежеше на същото място.
http://veshter.blog.bg/izkustvo/2009/01/07/zlatna-kletka-za-vliubeni-ptici.274275
цитирайи даже кафето , но само понякога
бе толкова силно, отколкото трябваше
и винаги, без изключения,
с усмивка огряваше утрото
някъде в шест или седем,
а може би осем,
аквамаринът тихо отлиташе
с морско-синьо дихание,
с криле от златиста акация
денят дори и не бързаше
разчупващ с наслада солта
небрежно нареждайки буци рубинени
покълнали плахо в ръжта
стрелки часовете разместваха
следобедът гледаше влюбено
канапето в своята спалня
и салонът, около пет или четири,
бродирайки бъдещи сънища,
и междинна прозрачна пътека
понякога рисуваше спомени
водещи към лунните камъни,
дори напред-назад из библиотеката
на една-две кошнички нахвърляни мисли
в които мъркаха рижите котета
защото дори коридорът,
в девет и половина например,
притваряше детския кът
и дишаше едва доловимо
за да види колко красива е
започваше да подрежда -
умислен, с абаносов финес,
зад открехнатата дъбова врата,
може би в кухнята
или може би в банята
което беше истинска лудост
тъй като нямаше нищо за вършене
и защото бе единайсет вечерта,
а ключът /както винаги/, захвърлен,
лежеше на същото място.
http://veshter.blog.bg/izkustvo/2009/01/07/zlatna-kletka-za-vliubeni-ptici.274275
И разкъсва мрачните окови озверен
надига се в мраморната тиха утрин
сънено разтърсва напиращи желания
и мъркащо поглежда в кристалният ми взор.
Облизва хищно отдавна складирани тъги
в любящи гънки на изпотено цяло
рисува с въглен отвъдните мечти
на една красиво влюбена вселена
раздира с нетърпение туптяща топла гръд
и попива кървящи рани с език, обрасъл с мъх
захапва нежно ефирен златен прах
отнася при звездите млечният ми път
възбудено поглежда с вледеняващ дъх
обърканото подсъзнание на изтощена аура
отпива галещо от искряща чаша синя кръв
бавно ляга в подножието на хиляди ухания
вперил кехлибарени очи в зениците ми северни.
Открехва с изящни бели нокти
напъпилите водни лилии
глава полага в разтреперания скут -
кънтящо гъгне зажадняло гърло.
http://veshter.blog.bg/izkustvo/2007/12/22/zviaryt-probujda-se-vyv-men.145640
цитирайнадига се в мраморната тиха утрин
сънено разтърсва напиращи желания
и мъркащо поглежда в кристалният ми взор.
Облизва хищно отдавна складирани тъги
в любящи гънки на изпотено цяло
рисува с въглен отвъдните мечти
на една красиво влюбена вселена
раздира с нетърпение туптяща топла гръд
и попива кървящи рани с език, обрасъл с мъх
захапва нежно ефирен златен прах
отнася при звездите млечният ми път
възбудено поглежда с вледеняващ дъх
обърканото подсъзнание на изтощена аура
отпива галещо от искряща чаша синя кръв
бавно ляга в подножието на хиляди ухания
вперил кехлибарени очи в зениците ми северни.
Открехва с изящни бели нокти
напъпилите водни лилии
глава полага в разтреперания скут -
кънтящо гъгне зажадняло гърло.
http://veshter.blog.bg/izkustvo/2007/12/22/zviaryt-probujda-se-vyv-men.145640
veshter написа:
И разкъсва мрачните окови озверен
надига се в мраморната тиха утрин
сънено разтърсва напиращи желания
и мъркащо поглежда в кристалният ми взор.
Облизва хищно отдавна складирани тъги
в любящи гънки на изпотено цяло
рисува с въглен отвъдните мечти
на една красиво влюбена вселена
раздира с нетърпение туптяща топла гръд
и попива кървящи рани с език, обрасъл с мъх
захапва нежно ефирен златен прах
отнася при звездите млечният ми път
възбудено поглежда с вледеняващ дъх
обърканото подсъзнание на изтощена аура
отпива галещо от искряща чаша синя кръв
бавно ляга в подножието на хиляди ухания
вперил кехлибарени очи в зениците ми северни.
Открехва с изящни бели нокти
напъпилите водни лилии
глава полага в разтреперания скут -
кънтящо гъгне зажадняло гърло.
http://veshter.blog.bg/izkustvo/2007/12/22/zviaryt-probujda-se-vyv-men.145640
надига се в мраморната тиха утрин
сънено разтърсва напиращи желания
и мъркащо поглежда в кристалният ми взор.
Облизва хищно отдавна складирани тъги
в любящи гънки на изпотено цяло
рисува с въглен отвъдните мечти
на една красиво влюбена вселена
раздира с нетърпение туптяща топла гръд
и попива кървящи рани с език, обрасъл с мъх
захапва нежно ефирен златен прах
отнася при звездите млечният ми път
възбудено поглежда с вледеняващ дъх
обърканото подсъзнание на изтощена аура
отпива галещо от искряща чаша синя кръв
бавно ляга в подножието на хиляди ухания
вперил кехлибарени очи в зениците ми северни.
Открехва с изящни бели нокти
напъпилите водни лилии
глава полага в разтреперания скут -
кънтящо гъгне зажадняло гърло.
http://veshter.blog.bg/izkustvo/2007/12/22/zviaryt-probujda-se-vyv-men.145640
Заслужаваше си да прочета.
kushel написа:
Какви са тия минуси?! Тук се забелязва много талант.
Не мога да искам от всички хора да харесват мен и творчеството ми, защото ако е така, значи че най-малкото съм умряла. Достатъчно ми е, че ме забелязват и щат не щат ме четат. Макар че ако ме питаш мен, това все пак не е задължително, а става по желание.
Може би с минусите искат да предизвикат обратната ми реакция, та да тръгна да си отмъщавам. Което няма как да стане, защото ми е под достойнството.
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.