и клюцаха зърната им врабците.

Със черно шалче гонеше ги мама -

урокът й нагледен за крадците.

Отдавна бяха в гроба всички близки

и викаха я в него за последно.

Душата й се преобърна с писък,

щом знакът за отвъдното погледна.

Земята беше бременна и летни

черешите мечтаеха да паднат.

Дървото неочаквано пометна,

за да нахрани спомените гладни.