С тънък гласец бе и аленоок.

Беше зарязал пред адската бездна

всички заръки на главния Бог.

Смях се разнасяше - злобна прокоба.

Беше ме стиснал с желязна ръка.

Чудех се как в полунощната доба

да се измъкна от тоз тарикат.

Рядко успявам да бъда разумна.

Рядко се случва да бягам от час.

Толкова просто бе да го придумам

да изтанцуваме дяволски валс.

Хванах му рога, опашката с плява,

тропна с копитца, а аз бях на ток.

И завъртяхме се с малкия дявол,

докато бутнах го в дола дълбок.

После ме молеше да му помагам,

аз пък доволна - обърнах му гръб.

Малкият дявол от мене избяга,

знаейки вече, че имам му зъб.