Първия лъч 

във венец с жълто еньовче сплитам.

Еньовден е.

Огньове и глъч

се разтварят до синьо в очите.

Вдишвам слънцето

Вторият дъх

в аромата на билките спира.

Еньовден е -

а птичият връх

не оставя след себе си диря.

Вдишвам слънцето.

С трети петли

гледам как заранта се разсветля.

Еньовден е.

И пътя делим

с този, с който вървя през полето...