С много страст от небето извират.

Аз броя ги отнякъде скрито -

неизвестната звездна пастирка.

Те проблясват неоново в мрака,

като гроздове юлски шушулки.

Аз наглеждам ги, после в шубрака

ги редя - колие от светулки.

Непрестанно вселената пее,

светлината им звучна обира.

А пък аз ги препращам към нея -

непознатата звездна пастирка.