сложи и още някой чифт в торбата.

Минавай през реки, блата и суша,

търси из пещерите пълни с злато

една любов, красива като фея,

от изгрева откъснала вратига.

С усмивка самодивска ще ти пее,

с очи, като талази ще намига.

Омайниче ще крие в пълна пазва,

обичниче ще сплита в горска доба.

Отминеш ли - греха ти ще наказва.

Останеш ли - ще ти дарява обич!

А ти - изпълнен с образа на фея,

стаила се в сърцето непослушно,

учуден пред деня ще занемееш,

че скъсал си железните обуща!