за да срещна красивия изгрев.

Еднодневки над мен се роят,

водни кончета пърхат наблизо.

Преминавам през скалния страж,

който варди ни с древна магия.

Пред очите ми плъзва пейзаж -

плодородна земя на тепсия.

Скрит под тонове храсти бръшлян

се издига тук гордо и силно

моят верен, единствен Балкан,

дал на къс земя своето име.

И за сетен път дъх притаих

пред поредната българска прелест:

моя родна страна, ти си стих

на Твореца, достигнал предела.