Постинг
09.09.2015 08:00 -
Стих, породен след разговор в кръчмата
Чужди пътища, чужди земи,
с чуждо слънце над чужди родини.
Скита странник, навързал злини
месец-два, после много години.
И го тегли, и дърпа назад
ярък спомен, макар меланхолен.
Че животът и тука е ад,
единици живеят охолно.
Зле са нашите майки, бащи.
Нямат бъдеще свидните рожби.
Скрит трибагреник гтрко плющи
отброявайки дните ни сложни.
Докога, Господин Премиер,
ще износваме старите ризи?
Само тук и по наш маниер
преобърнахме прехода в криза.
Революция нежна разби
и превърна целта ни в съмнение.
И стовари вагони съдби
върху моето поколение.
с чуждо слънце над чужди родини.
Скита странник, навързал злини
месец-два, после много години.
И го тегли, и дърпа назад
ярък спомен, макар меланхолен.
Че животът и тука е ад,
единици живеят охолно.
Зле са нашите майки, бащи.
Нямат бъдеще свидните рожби.
Скрит трибагреник гтрко плющи
отброявайки дните ни сложни.
Докога, Господин Премиер,
ще износваме старите ризи?
Само тук и по наш маниер
преобърнахме прехода в криза.
Революция нежна разби
и превърна целта ни в съмнение.
И стовари вагони съдби
върху моето поколение.
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
