стакан за вино, пълен със самотност

е мой другар - добре познат и нов.

Във вазата - забравен стрък от лотос.

И тримата съмнително мълчим.

А всеки би могъл поне да каже

слова, които мокри като дим

размити ще полегнат връз паважа.

Мълчим за невъзможната любов!

Такава, за която бъдно няма.

Пред нея се покланям с благослов,

защото е абстрактна... И е пламък!