Езикът ни е толкова богат! Но... пълен е езикът ни с клишета.
И често в поетическия свят
за две-три думи карат се поети. Едно и също, но под друг ракурс
и ъгъл всеки би могъл да каже.
Излизат от добрия тон и вкус
дори добре възпитаните люде даже. И въпреки, че бавно се върти,
и движи се животът по спирала,
след някого от нас остава стих,
духът му отразяващ в огледало. И този стих набива се с курсив,
надсмогвайки житейската си проза,
че казваш си: “Човекът е красив!” Но надълбоко в себе си е грозен...