"Живей си живота, момиче!"
сънувах в среднощния сън
орисница как ме зарича...

Днес светло и бяло е вън,
с дървета, подпрели небето,
покрити със снежна тъга.
Снежинките трепкат напето
под тихия звън на снега.
Светът затова е различен -
и шарен, но повече луд.
"Живей си живота, момиче!"
Най-лесно ще бъдеш оплют,
когато на другите пречиш,
когато в очите си трън.

Снежинките чувстват се нечии,
затуй се натрупват отвън...