Постинг
01.12.2015 08:19 -
Нека спи самотата под камък
Автор: vestavestalka
Категория: Поезия
Прочетен: 1153 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 01.12.2015 08:26
Прочетен: 1153 Коментари: 2 Гласове:
4
Последна промяна: 01.12.2015 08:26
Беше лятна тревата - изумрудена, съннозелена.
Бе изригнала съботно, сякаш към слънцето пламък.
Златна малка пчела завъртя се край тебе и мене...
И изрекох тогаз: нека спи самотата под камък!
Колко делнични дни оттогава за нас се смениха?
Колко други поляни си спомнят за влюбени срещи!
Самотата се крие и днеска под камъка тиха
и не смее да шукне или пък не се и досеща.
Бе изригнала съботно, сякаш към слънцето пламък.
Златна малка пчела завъртя се край тебе и мене...
И изрекох тогаз: нека спи самотата под камък!
Колко делнични дни оттогава за нас се смениха?
Колко други поляни си спомнят за влюбени срещи!
Самотата се крие и днеска под камъка тиха
и не смее да шукне или пък не се и досеща.
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.