На Господните порти пред сарая
посипан сякаш пепелен е прах.
Мен няма ме ни в Ада, нито в Рая.
В Чистилището празно оцелях.

Реших: от днес нататък ще играя
по Божиите прости правила.
И ето, че ме няма нито в Рая,
ни в Ада... А мирише на смола.

Добре! От утре ще се постарая
да свеждам греховете си до грам.
Но чудно: мен ме няма нито в Рая,
ни в Ада... А съм цялата в катран.

Неправдата дали ще я изтрая
се питам аз, проклинайки през смях?
Мен няма ме ни в Ада, нито в Рая...
В Чистилището празно полудях!