На лятото в самия край поканих у дома асмата. Какво да видя? - Ай, ай, ай! От плод се кършеше горката.
  И бе разтворила очи, а ирисът им - виолетов. Край нея зла оса бръмчи и в сока им се къпе светло.
  Сред тази гръмка тишина, съзнах - променя се сезонът. И от домашната асма венец заплетох си от клони.
  Висеше над челото грозд и сладък сок навред полепна. А на дърво съседно кос поглеждаше за свойта лепта.
  Изцапах пръстите с нектар, допрях ги до самите устни. От грозда капна кехлибар, ухаеше на нещо вкусно.
  Откъснах плод, направих лек, избавих есента от болка.
Спасих се в името Човек
или грешах?... Но стига толкоз! Спасих се в името Човек или грешах?... Но стига толкоз!