Отбихме се със моето момче
да вкусим от "Шатобриан за двама".
Обядвахме във "Дивото вълче",
с камина цяла в коледния пламък.

Елхичка се усмихваше пред нас,
в прегръдка с изумрудения имел.
Навън снежинките редяха валс,
развличайки озъбената зима.

И случи се: под ниския таван,
(какво говоря! даже спрях да дишам!),
тъй както си ядях шатобриан,
видях едно цветче на плаха вишна.

Прозорецът ли имаше витраж?
Подскочих върху дървената пейка!
Но не, не беше никакъв мираж:
в градината цъфтеше ранозрейка!

Напук на ледения зимен студ
тя грееше във пролетна украса.
Да бъдеш сам не значи, че си луд,
а пориви на смелостта това са!

Вълшебна музика е самотата,
щом в нея се възпява красотата!
Сърдечен поздрав!