Постинг
10.12.2016 14:32 -
Студено стихотворение
Вятър засвирил е своят реприз,
зимата перлена дреха намята.
Всичко е само пореден каприз:
Снежна кралица е вече Земята.
Дебне в двореца неверния Кай.
С ледни воали стъклата запердва.
Страшно ще стане, когато през май,
с нови очи ще погледне към Герда.
Но е моментът на бяла тъга.
Нейде под нулата - твойто отсъствие...
И ми е нужно да бъдем сега
двамата заедно, с вплетени пръсти!
Как да намерим сред белия сняг
коренче жива до днес орхидея?
И ще успеем ли, питам, и как
своята обич в света да засеем?
зимата перлена дреха намята.
Всичко е само пореден каприз:
Снежна кралица е вече Земята.
Дебне в двореца неверния Кай.
С ледни воали стъклата запердва.
Страшно ще стане, когато през май,
с нови очи ще погледне към Герда.
Но е моментът на бяла тъга.
Нейде под нулата - твойто отсъствие...
И ми е нужно да бъдем сега
двамата заедно, с вплетени пръсти!
Как да намерим сред белия сняг
коренче жива до днес орхидея?
И ще успеем ли, питам, и как
своята обич в света да засеем?
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.