"Не ме питай сега дали съм мислил за теб. Ако мисълта ми можеше да стане конец, щеше да омотае цялото земно кълбо." Менелаос Лундемис Избродирах небето до тебе с меко снопче от лунни конци. Извисих мисълта до молебен - цял от сърма - копринен и син.   Все се чудя, дали го усещаш намотаното с мисли чиле? За да стигнем голямата среща, ти разчиташ на свойте криле,   изтъкавайки с мислите мрежа - тънък мост между тебе и мен. Колко лесно било да отрежа тази нишка от земния ден!   И отново намерила смисъл в неизбежната наша любов, ежечасно оплитам със мисъл непокорното земно кълбо.