... преди да ме покрие мрак, мечтая си го от години! – 
да хлътна в някой къпинак и цял ден да си ям къпини, 
да слушам как трева расте – разпуква камъка на хълма, 
как мрежа паякът плете и хвърля празното – за пълно, 
одрал коляното си пак, да го овържа в снопче слама,

да скъсам стиска степен мак – и да го отнеса на мама, 
да гледам гърбавият рид как слънчицето ми поглъща, 
макар и белобрад на вид, дете да си остана, всъщност, 
цял ден да гоня пеперуди, какво, че слизам към стоте? – 
дано светът край мен се буди по-чист от поглед на дете.

1 юний 2018 г.
7, 40 ч. 

Дано, Валери.

Да, Валюше, добра е надеждицата.
Благодаря.
Чу

Прекрасно..., - като че ли детето в нас съвсем не си отива, макар и в старостта спомените от най-хубавия период от живота ни са в детството...!!!

И днес го каза по-добре - от мен. В деня на загиналите за свободата.
”Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира”- умрели са забравилите го.

Вчера, коментирах при поет, за детето.
Че се ражда с Дух и Душа, а до като порасте, околните правят да забрави какво е то, за какво е дошло и т.н. Разменени роли.Отговора - хубаво е да е взаимно.
Да, ама не.
По-чисто от погледа на дете!!!

Детето в някои от нас е по-точно речено, Ведрина.
Съгласен съм.
Благодаря.
Чу

Благодаря, Ник.
Чу

Енергията следва мисълта..
а, бъдещето срича в твоити ритЪмни стъпки на малко юначе..
Чу, започнах и аз да се сричам сред вас..
тук, от Майстор нагоре, елее па мойта леля..
Весело лято, приятели!

Хубаво лято и за теб, Джу!
Като дойдеш във Варна, обади се?
Благодаря.
Чу