Румен Радев

Куршум ли бе, или пък страх?
Сега не ми се мисли.
Той беше в боя редом с тях
и с песните залисан.

Внезапно вятърът запя
хапливо, по хайдушки.
Заплака майската липа
сред грохота на пушки.

Това е то - да паднеш пръв
от двадесет момчета.
И след смъртта да станеш връх,
подпрял с мечти небето.

Народ, от бедност оскотял,
но съхранил земята,
ни лук мирисал, нито ял,
дари му тази дата.