Аз не вярвах, че може гърло тъй да боли.
Лятно слънце душите на мъртвите пърли.
Боже, има ли някой във Рая, или...?

Не сълзи, а костилки се стичат по бузите.
Нейде долу в пръстта се събират в компост.
Преобръщат смъртта, и я карат да бърза
след дошлия привидно сред съня ни скъп гост.