... понякога излизам на полето и тръгвам през братилите нивя,
и смислям си момченцето, което светът от мен безжалостно отвя –
прочело седем книжици по списък от хубавата класна в трети клас,
рояк светулчици да ме улисат – да ги лепя на челото си аз,
да хвърлям бели камичета в яза, водата да ми гъне колелца,
тъй неразбрал, че дядо забеляза как си крада от полога яйца,

да уловя из подмола пъстърва на червейче – със кукичка за сом, 
и след епоха-две да се завърна в прекрасната илюзия за дом! – 
мъниче с бяла ризка на райета! – завинаги изчезнало оттук, 
един далечен спомен за поета, досаден с тия рими във Фейсбук,
почесал Мурджо зад ушите в двора, да се кача на Белия баир – 
част от светата фауна и флора, разпръсната из Божия Всемир. 

7 август 2018 г.
гр. Варна, 16, 45 ч. 

Браво, Майсторе!

Благодаря, Илиана!
До скоро - среща в София! :-)))
Чу

"Някой ден" ще ти покажа мой стих за "понякога" и ти ще ми кажеш безпристрастно мнението си.
А сега (бааси киселините на нЕкои, които ще причиня, мамка му) искам да ти поръчам една от последните ти стихосбирки - "Дръж ми шапката, мила".
Надпиши я както ти дойде отвътре, адресирано до Елинка и знаеш как и къде да ми я пуснеш.
Благодаря ти предварително.

Уф, щях да забравя: Думите ти в постинга не са просто думи - това са... вълни.
Вълни, които провокират и същевременно осъществяват асоциации.
Мастър!

Благодаря, Жоре, ще изпратя книгата!
Хубава вечер!
Чу

Среща в София?
Е имай късмет да не се обадиш предварително, че да не те посрещна с каса бира на автогарата.

ПС: Пусни последната стихосбирка, за която ми писа на ЛС в още един екземпляр, автографиран за Градския ми.
Не ме питай за име - просто "За Градския на Ж" е достатъчно - за "интригата". ха ха ха
Лека!

прекраси спомени, изплакани в стих....