Изтичат сетните минути.
Седите двечките и ти
прехвърляш спомените люти.

Да, Старата не бе добра!
Дано поне е тази Нова!
Какво от нея не разбра,
та за промени си готова?

Той, символът, ѝ е прасе!
Какво ли носи ти прасето?
Дали любов ще донесе,
или ще даваш пак заето?

Дали парите ще са кът,
или от щедрост ще преливат?
Чудесно е, че имаш път
и с него чувстваш се щастлива!

Лютѝ ракията, лютѝ...
Дезинфектант за равносметка!
Седите двечките... И ти
набримчваш Времето на плетка...