Как да те забравя?

Слънцето отново сви зад хоризонта.
Палави светулки пръснаха жарава
чак до небесата. Старите сезони

пак се завъртяха. Сменят си местата
лято, зима, пролет и отново есен.
Като дъжд нечакан, падне ли росата
спомените идват и връхлитат често

сънища самотни, като дни и нощи.
Уж си тръгне плаха, а пък в мен остава
мисълта ми кратка, като бърза поща:

Как да те забравя?