Не ми е Коледно, не ми е!
Не ми се случват чудеса!
Все още зимата не вие,

Беше лятна тревата - изумрудена, съннозелена.
Бе изригнала съботно, сякаш към слънцето пламък.
Златна малка пчела завъртя се край тебе и мене...

... а жеравът с пречупено крило
едва дочака края на октомври...
Сезонът развъртя се - колело,

"Живей си живота, момиче!"
сънувах в среднощния сън
орисница как ме зарича...

 Вятърът ли шепне тихо
в тая лятна полувечер?
Космоса ли потопиха

Твоят мъжки живот бе орисан
на принцеси и влюбени феи.
Но в роман, нависоко написан,

Мома през гора вървеше
по минзухарна пътека.
Либе си люто кълнеше,

 Над моя дом е ширнало небе,
а някакви... чертаят ли... чертаят...
Съвсем невинно САЩ ще погребе

 Езикът ни е толкова богат!
Но... пълен е езикът ни с клишета.
И често в поетическия свят

 Езикът ни е толкова богат!
Но... пълен е езикът ни с клишета.
И често в поетическия свят

 Мълчим за невъзможната любов:
стакан за вино, пълен със самотност
е мой другар - добре познат и нов.

 Благодаря на приятелката ми Елза, че ми даде повод за вдъхновението и ме накара да се замисля дали и аз не съм от тях и какво трябва да променя в себе си, че да не тровя някого!
 
Те живеят тъй близо до нас -