Той влезе в мисълта ми изведнъж.
Не оня тих и плах, спокойно сънен,
а силният, помитащ всичко дъжд,
огромен и като небе бездънен.

Изчисти всичко. Със сълзи изми
очите ми, солени от обида.
Игра си с мен, а после прозвъни
със смях в капчуците. И си отиде...