Твоя съм, твоя, юначе!

Сянка в ума ти вградена.

С меден кавал ще заплаче,

и ще запее вселената.

Като бездомни гамени,

прося от теб милостиня.

Обич потоци пленени

пият посред пустинята.

С дъжд угасявам жарава.

Аз, сякаш плач на сираче

се изпарявам над лавата.

Твоя съм, твоя, юначе!

С твойте лъжи безсърдечни,

в унес те слушам, обаче,

ни аз, нито ти  ще сме вечни.

Нека съм твоя, юначе!