Апостоле,

и туй го доживях:

във твоя град чалми да се размятат.

И чужди да се молят на Аллах!

Да би ме взела плачейки земята!

Оназ Земя, която преди век

издигаше за теб едно бесило.

И гарванът разбра, че си Човек,

а зверовете помнеха, Василе,

как черната ни, робската земя

закриляше от друговерци Яна.

Как Йово защити я у дома,

където без главата си остана.

Днес газят плодородната й пръст

и Яните сами им се предлагат.

Да би се мярнал тук, под своя кръст,

Апостоле, би върнал се веднага.

Днес Яните си слагат фередже,

обуват си модерните шалвари.

Апостоле, такова дередже,

ако възкръснеш би при нас заварил.