Език изплезил, със очи присвити,
той бъркаше на живите в душите.
Задушница бе... Настървил ушите,
оголил зъби... Куче упорито!

Отдавна между живите не беше
стопанинът му – най-добър приятел.
Над гроба му, като във цирков шатър
вдовицата му думите редеше.

Не вярваше животното на подтик,
във който няма капчица от чувство.
То знаеше, че следващото утро
за нея ще изгрее не самотно.