Каквото можех сторих до сега.
За всекиго се разпилявах.
Дори когато стенех от тъга
по мъничко от себе си раздавах.

А днес какво? Отново преболя
въпросът за добър приятел.
Любимият? Той също е мъгла
от слънцето превърната на вятър.

Дълбоко в мен бушува ураган
и леко ме оттласква от брега.
Единствен който е от дъжд пиян
ще види многоцветната дъга

в душата... И ще иска не една
мелодия със мене да запее.
А аз ще съм ефирната вълна...
Жестоко е, но трябва да живея!