Ще ни сварва нощта все във същото ложе,

в което с години пазех огъня жив,

но си мисля сега, а дали е възможно

и след толкова време, ти дали си щастлив?

Мой приятелю, моя любов ненаситна,

звездна жупел и пепел на моето аз,

нека с теб се превърнем в тринайста молитва,

от която да пием до последния час.

И във нея ти нека си майстор-резбаря,

а в ръцете ти - аз - твоя липов таван.

Издълбавай с длетото предания стари,

за дъждовно момиче със живот разпилян.