Във вечер такава

небето на ручей прилича

и въздухът тръпне,

обзет от космична тревожност.

Не искаме

или не трябва да се обичаме?

Знам само, че невъзможно е...

В такава нощ

всеки си има пространство и време,

а светът се побира в няколко

есенни храсти.

Имаме всичко,

от което нищо не вземаме.

И сме сами в самотата си...