Не ми давай кърпа, да си бърша сълзите,
по-ценна от бисер е всяка сълза.
От сърцето извират, а не от очите,
със гордия устрем на дива лоза.

Направи ти така, че по-малко да плача,
нека стане светът по-голям и красив!
Ах, ти! Май измислих нерешима задача-
по-малко е трудно утешител да си.

някой съвсем определено е опитал да заблуди лирическата относно "лесното утешаване". :)))
Такава песен няма!

Уважаема г-жо, при написването на това стихотворение съм се ръководила от следната мисъл:"Не ти е приятел този, който ти подава кърпа да си избършеш сълзите, а този който не те кара да плачеш." Оттук насетне, кой както иска да си тълкува нещата по своему. Поздрав!